Това е една от 54-те глави от препис на „Разказ за Генджи“, написан през 11 век.
Семейството на Мотофую Окочи пазеше липсващия ръкопис близо 300 години. Kyodo News
Любителите на книги може би са запознати с „Приказка за Генджи“ – древна японска приказка, смятана за първия роман в света. Но оригиналният ръкопис на историята, написан от благородничка от 11-ти век на име Мурасаки Шикибу, вече не съществува.
По-късно е открито, че съдържанието на разказа е запазено от поета Фудживара но Тейка в ръкопис от 54 глави, публикуван по-късно, известен като Ао-бьоши-бон (на английски „версия със синя корица“). Само четири глави от ръкописите на Тейка за Генджи са били открити – до неочаквано откритие в склада на японски дом.
Според вестник „Асахи Шимбун“, японски учени са потвърдили автентичността на новооткрита глава от ръкописа на Тейка, озаглавена „Вакамурасаки“. Главата описва първата среща между принц Генджи, главният герой, и бъдещата му съпруга Мурасаки-но-уе, която се превръща в ключов герой в епоса.
Ръкописът е намерен в продълговат сандък, принадлежащ на 72-годишния Мотофую Окочи. Окочи е потомък на благородници от феодалното владение Микава-Йошида, сега Тойохаши в префектура Айчи.
Семейните записи показват, че ръкописът е бил във владение на семейство Окочи от 1743 г., когато им е даден от друго семейство.
По искане на Окочи, автентичността на новооткрития текст на Генджи е била проверена от културната фондация „Рейзейке Шигуретей Бунко“. Фондацията обяви откритието, след като потвърди, че ръкописът е истински.
Японски учени потвърдиха автентичността на новооткрита глава, озаглавена „Вакамурасаки“, която е част от ръкописа „Генджи“, написан от поета Тейка. Kyodo News
Фондацията отбеляза някои граматически разлики между новооткритата глава и по-ранните страници от Тейка, но има и много показателни признаци, които сочат към автентичността на ръкописа.
Първо, предната корица на ръкописа е синя, както и при другите глави на Тейка, а почеркът е идентичен.
Отдавна изгубената глава, която беше намерена, вероятно ще бъде регистрирана като официална културна собственост на Япония, точно както другите четири текста на Тейка: Ханачирусато, Миюки, Кашиваги и Савараби.
„Много е важно, че това откритие на ръкописа, редактиран от Тейка, ще бъде достъпно за изследователите“, каза Джунко Ямамото, професор в Университета за висши науки в Киото, специализиран в японска литература от периода Хейан.
„Разказ за Генджи“ – в превод от японското ѝ заглавие „Генджи Моногатари“ – е написан преди 1000 години по време на периода Хейан и разказва за сложния живот на 18-годишен японски принц на име Хикару Генджи.
В историята принц Генджи се опитва да се ориентира между личния си живот и политическия си двор, давайки на читателите рядък (макар и измислен) поглед към живота на японските кралски особи от онова време.
Илюстрация на автора на Генджи Мурасаки Шикибу от японския художник от 17-ти век Тоса Мицуоки. Wikimedia Commons
Най-скорошният английски превод на разказа, от Денис Уошбърн, е публикуван през 2015 г. и е дълъг повече от 1300 страници. Мелиса Маккормик, професор по японско изкуство и култура в Харвардския университет, нарича романа „монументално литературно произведение“.
„Мурасаки Шикибу е писала в литературен стил, който по нейно време е бил доста очернен“, каза Маккормик пред Би Би Си. „Фантастиката е била на долното стъпало на скалите на жанровите йерархии... но тя е създала толкова невероятно произведение на литературата, че е трябвало да бъде взето на сериозно.“
„Генджи“ на Шикибу се откроява не само с трайността си като любим роман или с елегантната си проза, но и с изобразяването на нюансираната сексуална политика на Япония от 11-ти век. Мъжете от кралския двор са съблазнявали жени със стихотворения, написани на ароматизирана хартия, предадени от подходящ посредник.
Само едно от многото неща, които са се променили през последните хиляда години.
Източник за статията
Любителите на книги може би са запознати с „Приказка за Генджи“ – древна японска приказка, смятана за първия роман в света. Но оригиналният ръкопис на историята, написан от благородничка от 11-ти век на име Мурасаки Шикибу, вече не съществува.
По-късно е открито, че съдържанието на разказа е запазено от поета Фудживара но Тейка в ръкопис от 54 глави, публикуван по-късно, известен като Ао-бьоши-бон (на английски „версия със синя корица“). Само четири глави от ръкописите на Тейка за Генджи са били открити – до неочаквано откритие в склада на японски дом.
Според вестник „Асахи Шимбун“, японски учени са потвърдили автентичността на новооткрита глава от ръкописа на Тейка, озаглавена „Вакамурасаки“. Главата описва първата среща между принц Генджи, главният герой, и бъдещата му съпруга Мурасаки-но-уе, която се превръща в ключов герой в епоса.
Ръкописът е намерен в продълговат сандък, принадлежащ на 72-годишния Мотофую Окочи. Окочи е потомък на благородници от феодалното владение Микава-Йошида, сега Тойохаши в префектура Айчи.
Семейните записи показват, че ръкописът е бил във владение на семейство Окочи от 1743 г., когато им е даден от друго семейство.
По искане на Окочи, автентичността на новооткрития текст на Генджи е била проверена от културната фондация „Рейзейке Шигуретей Бунко“. Фондацията обяви откритието, след като потвърди, че ръкописът е истински.
Фондацията отбеляза някои граматически разлики между новооткритата глава и по-ранните страници от Тейка, но има и много показателни признаци, които сочат към автентичността на ръкописа.
Първо, предната корица на ръкописа е синя, както и при другите глави на Тейка, а почеркът е идентичен.
Отдавна изгубената глава, която беше намерена, вероятно ще бъде регистрирана като официална културна собственост на Япония, точно както другите четири текста на Тейка: Ханачирусато, Миюки, Кашиваги и Савараби.
„Много е важно, че това откритие на ръкописа, редактиран от Тейка, ще бъде достъпно за изследователите“, каза Джунко Ямамото, професор в Университета за висши науки в Киото, специализиран в японска литература от периода Хейан.
„Разказ за Генджи“ – в превод от японското ѝ заглавие „Генджи Моногатари“ – е написан преди 1000 години по време на периода Хейан и разказва за сложния живот на 18-годишен японски принц на име Хикару Генджи.
В историята принц Генджи се опитва да се ориентира между личния си живот и политическия си двор, давайки на читателите рядък (макар и измислен) поглед към живота на японските кралски особи от онова време.
Най-скорошният английски превод на разказа, от Денис Уошбърн, е публикуван през 2015 г. и е дълъг повече от 1300 страници. Мелиса Маккормик, професор по японско изкуство и култура в Харвардския университет, нарича романа „монументално литературно произведение“.
„Мурасаки Шикибу е писала в литературен стил, който по нейно време е бил доста очернен“, каза Маккормик пред Би Би Си. „Фантастиката е била на долното стъпало на скалите на жанровите йерархии... но тя е създала толкова невероятно произведение на литературата, че е трябвало да бъде взето на сериозно.“
„Генджи“ на Шикибу се откроява не само с трайността си като любим роман или с елегантната си проза, но и с изобразяването на нюансираната сексуална политика на Япония от 11-ти век. Мъжете от кралския двор са съблазнявали жени със стихотворения, написани на ароматизирана хартия, предадени от подходящ посредник.
Само едно от многото неща, които са се променили през последните хиляда години.
Tags:
Интересно