Известен като Тору-Айгър, това някога е била важна спирка по Пътя на коприната - докато не е бил потопен по време на земетресение през 15 век.
Археолозите откриха множество парчета от средновековна керамика в потъналия град, открит в езерото Исик-Кул. Elizaveta Romashkina/Russian Academy of Sciences
Археолози откриха останки от средновековен град, потопен под повърхността на езерото Исик-Кул в Източен Киргизстан.
Най-скорошните експедиции започнаха през есента на 2025 г., като се фокусираха върху наводнения комплекс Тору-Айгър в северозападната част на езерото. Там археолозите откриха средновековен некропол, големи керамични съдове и части от сграда, изградена от печени тухли, която може да е била джамия или баня.
Езерото Исик-Кул, което е осмото най-дълбоко езеро в света, някога е било по протежение на Пътя на коприната и този сега потънал град вероятно е бил важна спирка по маршрута. В началото на 15-ти век обаче голямо земетресение кара града да потъне в езерото, където останките му се намират и до днес.
Потъналите останки на средновековен град, открити в езерото Исик-Кул в Киргизстан
Археолозите разкриха останки от множество структури, включително мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век. Russian Academy of Sciences
Експедицията е обхванала четири участъка от езерото, на дълбочина от около 90 см до 4,3 метра, според изявление на Руското географско дружество, чиято субсидия е финансирала проекта. В първия участък археолозите са открили няколко огнеупорни тухлени сгради. Една от тях е включвала воденичен камък, използван за смилане на брашно или грис.
Те открили и сграда, използвана като джамия, баня или медресе – ислямско училище. Наред с тези сгради, археолозите разкриха няколко каменни конструкции и дървени греди. Гредите се изпращат за радиовъглеродно датиране и дендрохронологичен анализ, за да се определи възрастта на материалите.
Във втората част археолозите откриха мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век, който е бил силно ерозиран от солената вода на езерото.
„През 13-ти век, под влиянието на Златната орда, ислямът се разпространява в региона“, каза ръководителят на експедицията Максим Меншиков. „Вероятно некрополът, който открихме на дъното на езерото, е свързан с този период.“
Археолозите откриха и погребения близо до некропола, всички извършени в ислямската традиция, като скелетите са насочени на север, а лицата им са обърнати към свещената Кааба в Мека. Два скелета, открити погребани по този начин, единият на мъж, а другият на жена, са открити и ще бъдат подложени на обстоен анализ.
В третата проучена част на езерото са открити няколко средновековни керамични изделия, докато в четвъртата част са открити кръгли и правоъгълни структури, изработени от кирпич.
Разкриване на историята на селището, което някога се е намирало край езерото Исик-Кул
Археолози от експедицията на езерото Исик-Кул: Екатерина Ламейкина (с розова тениска) и Кристина Гусейнова (в средата), с водолаза Елизавета Ромашкина.
Denis Davydov/Russian Academy of Sciences
Този средновековен град е бил разположен по Пътя на коприната, важен маршрут за пътешественици и търговци от Източна Азия към Европа в продължение на стотици години през този период. И това новооткрито място вероятно е служило като важна спирка за търговците на път за или от Китай.
„Мястото, което изучаваме, е било град или основен търговски център на ключов участък от Пътя на коприната“, каза пред Heritage Daily Валери Колченко, изследовател в Националната академия на науките на Киргизската република.
За да научат повече за историческия контекст на града, изследователите анализирали средновековни документи, освен че провели и своите подводни експедиции.
Първо, доказателствата показват, че през 10-ти век тюркска династия, наречена Кара-Ханидската държава, започва да поема властта в региона.
„Хората тук са практикували различни религии: езическо тенгрианство, будизъм, несторианско християнство“, обясни Меншиков. „Управляващият елит често се е обръщал към исляма през цялото си управление, но тази религия става широко разпространена в Централна Азия едва през 13-ти век. Преди това ислямът е бил предимно религия на благородниците и населението, занимаващо се с активна икономическа дейност.“
Въпреки това, всеки просперитет, на който се е радвал този град, е прекратен внезапно през 15-ти век, когато опустошително земетресение го кара да потъне във водите на езерото Исик-Кул.
„След бедствието от земетресението населението на региона се променя драстично“, казва Колченко, „и богатата средновековна селищна цивилизация престава да съществува.“
Източник за статията
Археолози откриха останки от средновековен град, потопен под повърхността на езерото Исик-Кул в Източен Киргизстан.
Най-скорошните експедиции започнаха през есента на 2025 г., като се фокусираха върху наводнения комплекс Тору-Айгър в северозападната част на езерото. Там археолозите откриха средновековен некропол, големи керамични съдове и части от сграда, изградена от печени тухли, която може да е била джамия или баня.
Езерото Исик-Кул, което е осмото най-дълбоко езеро в света, някога е било по протежение на Пътя на коприната и този сега потънал град вероятно е бил важна спирка по маршрута. В началото на 15-ти век обаче голямо земетресение кара града да потъне в езерото, където останките му се намират и до днес.
Потъналите останки на средновековен град, открити в езерото Исик-Кул в Киргизстан
Експедицията е обхванала четири участъка от езерото, на дълбочина от около 90 см до 4,3 метра, според изявление на Руското географско дружество, чиято субсидия е финансирала проекта. В първия участък археолозите са открили няколко огнеупорни тухлени сгради. Една от тях е включвала воденичен камък, използван за смилане на брашно или грис.
Те открили и сграда, използвана като джамия, баня или медресе – ислямско училище. Наред с тези сгради, археолозите разкриха няколко каменни конструкции и дървени греди. Гредите се изпращат за радиовъглеродно датиране и дендрохронологичен анализ, за да се определи възрастта на материалите.
Във втората част археолозите откриха мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век, който е бил силно ерозиран от солената вода на езерото.
„През 13-ти век, под влиянието на Златната орда, ислямът се разпространява в региона“, каза ръководителят на експедицията Максим Меншиков. „Вероятно некрополът, който открихме на дъното на езерото, е свързан с този период.“
Археолозите откриха и погребения близо до некропола, всички извършени в ислямската традиция, като скелетите са насочени на север, а лицата им са обърнати към свещената Кааба в Мека. Два скелета, открити погребани по този начин, единият на мъж, а другият на жена, са открити и ще бъдат подложени на обстоен анализ.
В третата проучена част на езерото са открити няколко средновековни керамични изделия, докато в четвъртата част са открити кръгли и правоъгълни структури, изработени от кирпич.
Разкриване на историята на селището, което някога се е намирало край езерото Исик-Кул
Този средновековен град е бил разположен по Пътя на коприната, важен маршрут за пътешественици и търговци от Източна Азия към Европа в продължение на стотици години през този период. И това новооткрито място вероятно е служило като важна спирка за търговците на път за или от Китай.
„Мястото, което изучаваме, е било град или основен търговски център на ключов участък от Пътя на коприната“, каза пред Heritage Daily Валери Колченко, изследовател в Националната академия на науките на Киргизската република.
За да научат повече за историческия контекст на града, изследователите анализирали средновековни документи, освен че провели и своите подводни експедиции.
Първо, доказателствата показват, че през 10-ти век тюркска династия, наречена Кара-Ханидската държава, започва да поема властта в региона.
„Хората тук са практикували различни религии: езическо тенгрианство, будизъм, несторианско християнство“, обясни Меншиков. „Управляващият елит често се е обръщал към исляма през цялото си управление, но тази религия става широко разпространена в Централна Азия едва през 13-ти век. Преди това ислямът е бил предимно религия на благородниците и населението, занимаващо се с активна икономическа дейност.“
Въпреки това, всеки просперитет, на който се е радвал този град, е прекратен внезапно през 15-ти век, когато опустошително земетресение го кара да потъне във водите на езерото Исик-Кул.
„След бедствието от земетресението населението на региона се променя драстично“, казва Колченко, „и богатата средновековна селищна цивилизация престава да съществува.“
Tags:
История и археология