Известен като Тору-Айгър, това някога е била важна спирка по Пътя на коприната - докато не е бил потопен по време на земетресение през 15 век.
Археолозите откриха множество парчета от средновековна керамика в потъналия град, открит в езерото Исик-Кул. Elizaveta Romashkina/Russian Academy of Sciences
Археолози откриха останки от средновековен град, потопен под повърхността на езерото Исик-Кул в Източен Киргизстан.
Най-скорошните експедиции започнаха през есента на 2025 г., като се фокусираха върху наводнения комплекс Тору-Айгър в северозападната част на езерото. Там археолозите откриха средновековен некропол, големи керамични съдове и части от сграда, изградена от печени тухли, която може да е била джамия или баня.
Езерото Исик-Кул, което е осмото най-дълбоко езеро в света, някога е било по протежение на Пътя на коприната и този сега потънал град вероятно е бил важна спирка по маршрута. В началото на 15-ти век обаче голямо земетресение кара града да потъне в езерото, където останките му се намират и до днес.
Потъналите останки на средновековен град, открити в езерото Исик-Кул в Киргизстан
Археолозите разкриха останки от множество структури, включително мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век. Russian Academy of Sciences
Експедицията е обхванала четири участъка от езерото, на дълбочина от около 90 см до 4,3 метра, според изявление на Руското географско дружество, чиято субсидия е финансирала проекта. В първия участък археолозите са открили няколко огнеупорни тухлени сгради. Една от тях е включвала воденичен камък, използван за смилане на брашно или грис.
Те открили и сграда, използвана като джамия, баня или медресе – ислямско училище. Наред с тези сгради, археолозите разкриха няколко каменни конструкции и дървени греди. Гредите се изпращат за радиовъглеродно датиране и дендрохронологичен анализ, за да се определи възрастта на материалите.
Във втората част археолозите откриха мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век, който е бил силно ерозиран от солената вода на езерото.
„През 13-ти век, под влиянието на Златната орда, ислямът се разпространява в региона“, каза ръководителят на експедицията Максим Меншиков. „Вероятно некрополът, който открихме на дъното на езерото, е свързан с този период.“
Археолозите откриха и погребения близо до некропола, всички извършени в ислямската традиция, като скелетите са насочени на север, а лицата им са обърнати към свещената Кааба в Мека. Два скелета, открити погребани по този начин, единият на мъж, а другият на жена, са открити и ще бъдат подложени на обстоен анализ.
В третата проучена част на езерото са открити няколко средновековни керамични изделия, докато в четвъртата част са открити кръгли и правоъгълни структури, изработени от кирпич.
Разкриване на историята на селището, което някога се е намирало край езерото Исик-Кул
Археолози от експедицията на езерото Исик-Кул: Екатерина Ламейкина (с розова тениска) и Кристина Гусейнова (в средата), с водолаза Елизавета Ромашкина. Denis Davydov/Russian Academy of Sciences
Този средновековен град е бил разположен по Пътя на коприната, важен маршрут за пътешественици и търговци от Източна Азия към Европа в продължение на стотици години през този период. И това новооткрито място вероятно е служило като важна спирка за търговците на път за или от Китай.
„Мястото, което изучаваме, е било град или основен търговски център на ключов участък от Пътя на коприната“, каза пред Heritage Daily Валери Колченко, изследовател в Националната академия на науките на Киргизската република.
За да научат повече за историческия контекст на града, изследователите анализирали средновековни документи, освен че провели и своите подводни експедиции.
Първо, доказателствата показват, че през 10-ти век тюркска династия, наречена Кара-Ханидската държава, започва да поема властта в региона.
„Хората тук са практикували различни религии: езическо тенгрианство, будизъм, несторианско християнство“, обясни Меншиков. „Управляващият елит често се е обръщал към исляма през цялото си управление, но тази религия става широко разпространена в Централна Азия едва през 13-ти век. Преди това ислямът е бил предимно религия на благородниците и населението, занимаващо се с активна икономическа дейност.“
Въпреки това, всеки просперитет, на който се е радвал този град, е прекратен внезапно през 15-ти век, когато опустошително земетресение го кара да потъне във водите на езерото Исик-Кул.
„След бедствието от земетресението населението на региона се променя драстично“, казва Колченко, „и богатата средновековна селищна цивилизация престава да съществува.“
Източник за статията
Археолозите откриха множество парчета от средновековна керамика в потъналия град, открит в езерото Исик-Кул. Elizaveta Romashkina/Russian Academy of Sciences
Археолози откриха останки от средновековен град, потопен под повърхността на езерото Исик-Кул в Източен Киргизстан.
Най-скорошните експедиции започнаха през есента на 2025 г., като се фокусираха върху наводнения комплекс Тору-Айгър в северозападната част на езерото. Там археолозите откриха средновековен некропол, големи керамични съдове и части от сграда, изградена от печени тухли, която може да е била джамия или баня.
Езерото Исик-Кул, което е осмото най-дълбоко езеро в света, някога е било по протежение на Пътя на коприната и този сега потънал град вероятно е бил важна спирка по маршрута. В началото на 15-ти век обаче голямо земетресение кара града да потъне в езерото, където останките му се намират и до днес.
Потъналите останки на средновековен град, открити в езерото Исик-Кул в Киргизстан
Археолозите разкриха останки от множество структури, включително мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век. Russian Academy of Sciences
Експедицията е обхванала четири участъка от езерото, на дълбочина от около 90 см до 4,3 метра, според изявление на Руското географско дружество, чиято субсидия е финансирала проекта. В първия участък археолозите са открили няколко огнеупорни тухлени сгради. Една от тях е включвала воденичен камък, използван за смилане на брашно или грис.
Те открили и сграда, използвана като джамия, баня или медресе – ислямско училище. Наред с тези сгради, археолозите разкриха няколко каменни конструкции и дървени греди. Гредите се изпращат за радиовъглеродно датиране и дендрохронологичен анализ, за да се определи възрастта на материалите.
Във втората част археолозите откриха мюсюлмански некропол от 13-ти или 14-ти век, който е бил силно ерозиран от солената вода на езерото.
„През 13-ти век, под влиянието на Златната орда, ислямът се разпространява в региона“, каза ръководителят на експедицията Максим Меншиков. „Вероятно некрополът, който открихме на дъното на езерото, е свързан с този период.“
Археолозите откриха и погребения близо до некропола, всички извършени в ислямската традиция, като скелетите са насочени на север, а лицата им са обърнати към свещената Кааба в Мека. Два скелета, открити погребани по този начин, единият на мъж, а другият на жена, са открити и ще бъдат подложени на обстоен анализ.
В третата проучена част на езерото са открити няколко средновековни керамични изделия, докато в четвъртата част са открити кръгли и правоъгълни структури, изработени от кирпич.
Разкриване на историята на селището, което някога се е намирало край езерото Исик-Кул
Археолози от експедицията на езерото Исик-Кул: Екатерина Ламейкина (с розова тениска) и Кристина Гусейнова (в средата), с водолаза Елизавета Ромашкина. Denis Davydov/Russian Academy of Sciences
Този средновековен град е бил разположен по Пътя на коприната, важен маршрут за пътешественици и търговци от Източна Азия към Европа в продължение на стотици години през този период. И това новооткрито място вероятно е служило като важна спирка за търговците на път за или от Китай.
„Мястото, което изучаваме, е било град или основен търговски център на ключов участък от Пътя на коприната“, каза пред Heritage Daily Валери Колченко, изследовател в Националната академия на науките на Киргизската република.
За да научат повече за историческия контекст на града, изследователите анализирали средновековни документи, освен че провели и своите подводни експедиции.
Първо, доказателствата показват, че през 10-ти век тюркска династия, наречена Кара-Ханидската държава, започва да поема властта в региона.
„Хората тук са практикували различни религии: езическо тенгрианство, будизъм, несторианско християнство“, обясни Меншиков. „Управляващият елит често се е обръщал към исляма през цялото си управление, но тази религия става широко разпространена в Централна Азия едва през 13-ти век. Преди това ислямът е бил предимно религия на благородниците и населението, занимаващо се с активна икономическа дейност.“
Въпреки това, всеки просперитет, на който се е радвал този град, е прекратен внезапно през 15-ти век, когато опустошително земетресение го кара да потъне във водите на езерото Исик-Кул.
„След бедствието от земетресението населението на региона се променя драстично“, казва Колченко, „и богатата средновековна селищна цивилизация престава да съществува.“
Tags:
История и археология


