Първично божество в гръцката и римската митология, Никс е помогнала за оформянето на ранната вселена - и е внушавала уважение дори сред най-могъщите богове.
Портрет на богинята Никс от Огюст Рейно. CBW/Alamy Stock Photo
Известно спомената в „Теогония“ на Хезиод през 8 век пр.н.е., Никта е едно от най-старите божества в гръцката митология. Първичната богиня на нощта, Никт е родила многобройно потомство, което е въплъщавало както негативни, така и неутрални сили, включително сън, сънища, раздори и смърт.
Сред гърците Никта е била почитана заради огромната си сила. Нейното влияние се проявява в епични поеми като „Илиада“ на Омир, където тя се намесва, за да защити сина си Хипнос от Зевс и го плаши, карайки го да се подчини.
Казвали са, че Никс е облечена в черно и често е изобразявана да язди колесница, теглена от коне, обгърната от мрак. Вярвали са, че е красива, но сенчеста фигура и е била свързвана с понятия като баланса между светлината и тъмнината. По-късно римляните приемат Никс под името Нокс, подчертавайки връзката ѝ с физическата тъмнина и съня.
Въпреки че днес съществуват малко древни изображения на Никс, тя е пленила въображението на безброй поети и художници през вековете. Макар че не е била толкова известна, колкото други легендарни богове, както гърците, така и римляните са признавали ролята ѝ в създаването на ранната вселена – и готовността ѝ да направи всичко необходимо, за да защити децата си.
Митологичното родословно дърво на Никс, богинята на нощта
Ваза, изобразяваща Никс, яздеща колесница. Около 500 г. пр.н.е. Metropolitan Museum of Art/Wikimedia Commons
Едно от най-ранните споменавания на богинята Никта се появява в „Теогония“ на гръцкия поет Хезиод. В поемата си, която включва и споменавания на митични фигури като Медуза, Хезиод описва Никта като дъщеря на Хаоса, „празнотата“, съществувала преди създаването на Вселената.
Никс, богинята на нощта, е описана като първично божество, което означава, че е сред най-старите гръцки богове и богини, съществували досега.
Разказите за родословното дърво на Никс варират, що се отнася до нейното потомство. Но като едно от първите божества, Никс очевидно е имала достатъчно време да се размножи. Според Хезиод, Никс е майка на многобройни деца, някои от които са свързани с негативни сили като раздори, кошмари и гибел.
Хезиод обаче споменава също, че някои от децата ѝ са олицетворявали неутрални или положителни качества, включително сънища, светлина, старост и сън.
Гръцката митология твърди, че някои от децата на Никс са родени от „съюз в любов“ между Никс и брат ѝ Ереб. Въпреки това, тя е успяла да създаде някои от децата си сама, без партньор.
В крайна сметка, гръцки поет на име Вакхилид допълва преданията за Никс, като теоретизира, че тя е и майка на Хеката, богинята на магията и заклинанията.
Някои сведения твърдят, че Никс е майка на Уран, богът на небето, а понякога дори майка на Гея, богинята на Земята (въпреки че по-често се е смятало, че Гея е произлязла от Хаоса подобно на Никс).
През вековете родословното дърво на Никс е било променяно няколко пъти, за да включва нови потомци, съпрузи и дори произход. Нейната история се е променяла с времето, но едно нещо е останало същото: Никс е била една могъща богиня.
Най-известните разкази за богинята Никс в гръцката митология
Възможно изображение на Никс, държаща съд, обвит в змии, на Пергамския олтар. PRISMA ARCHIVO/Alamy Stock Photo
Освен известното споменаване на Никта от Хезиод, „Илиада“ на Омир включва едно от най-известните препратки към Никта и нейната огромна сила.
Според поемата на Омир от 8 век пр.н.е., Никта била толкова могъща, че дори Зевс, Царят на боговете, се страхувал от нея. В „Илиада“ съпругата на Зевс, Хера, моли Хипнос да приспи Зевс. Хипнос отказва, казвайки, че се е опитвал – и не е успял – да приспи Зевс преди. Това кара Зевс да преследва Хипнос и Зевс се отдръпва едва след като Хипнос търси убежище в дома на Никта.
Както си спомня Хипнос: „Стигнах [до Никта] в бягството си и Зевс ме остави, макар че беше ядосан, страхопочитан да направи всичко, което би предизвикало недоволството на Никта.“ Това е особено забележително, тъй като Зевс е бил могъщ бог и рядко се е страхувал от други божества.
Въпреки това, личната история на Никта е обяснена по-подробно в „Теогония“. Според тази поема Никта обитава подземния свят. Домът ѝ е описан като „обвит в тъмни облаци“. Въпреки този мрачен образ, децата ѝ често са изобразявани като живеещи с нея през цялата древност, което допълнително допринася за репутацията ѝ на защитна, майчина фигура.
Междувременно Аполоний Родоски, авторът на „Аргонавтика“, описва леговището на Никс по следния начин: „Рона, която се влива в Еридан, и в протока, където се срещат, бучи бурната вода. Сега тази река, извираща от края на земята, където се намират портите на Нощта.“
През V век пр.н.е. се появяват още описания на външния вид на Никта в писмени сведения. В пиесата на Еврипид „Йон“ драматургът описва Никта като облечена в черно наметало и яздеща колесница, теглена от два коня – детайл, който би бил споменат в много други източници.
Що се отнася до почитането на Никс, има много малко доказателства, които да предполагат, че тя е имала култ, посветен единствено на нея. Въпреки това, тя е била почитана като важна фонова фигура в редица различни древни култове. Освен това, повтарящите се споменавания на Никс в епични поеми и други източници показват, че древните гърци са я почитали и по други начини.
Някои гръцки писатели, като Плутарх и Павзаний, твърдят, че оракулите някога са принадлежали на Никс и че дори е съществувала нейна статуя в храма на Артемида в Ефес, едно от седемте чудеса на древния свят.
Художествена пресъздаване на храма на Артемида, в който някога се е предполагало, че е била статуя на Никс. Classic Image/Alamy Stock Photo
Като цяло, гръцките писатели са гледали на Никс, богинята на нощта, като на могъщо същество с важна роля в създаването на ранната вселена. Въпреки че нейният персонаж е бил донякъде мрачен и родословното ѝ дърво е включвало неща като измама, нещастие и обреченост, уважението към Никс е било естествено за древните гърци.
Как римляните са разбирали и са почитали първичната богиня?
Изображение на Никс в гръцки ръкопис от 10-ти век. Public Domain
Нокс, римският еквивалент на Никс, е била леко променена версия на богинята, която е подчертавала по-тъмните аспекти на нейната природа.
В произведението на римския поет Вергилий от 1 век пр.н.е. „Енеида“, Нокс е описана като живееща в подземния свят. Подобно на гръцките ѝ изображения, римската Нокс често е виждана да язди колесница в небето. Едно интересно допълнение към нейното изображение в римската митология е гирлянда от макове над главата ѝ. В тези изображения тя е тясно свързана и със звездите и Луната.
Римляните са подчертавали връзката ѝ с тъмнината, пишейки, че колесницата ѝ е донесла нощ по Земята и с нея така необходимия сън за всички. Изображения на Нокс са открити върху римски саркофази, подчертавайки по-мрачната ѝ роля в довеждането на хората до вечен сън.
Подобно на гърците, римляните също са размишлявали върху нейното родословно дърво. Според римския писател Хигин, Нокс е потомък на Хаоса и Калиго, олицетворение на мъглата. Със своя брат Ереб, Нокс е родила многобройно потомство. В някои легенди Нокс и Плутон, богът на подземния свят и римският еквивалент на Хадес, също са имали деца заедно.
Римляните изглежда не са празнували или почитали Нокс широко. Има някои римски разкази за хора в различни древни култове, които са жертвали тъмни животни на богинята на нощта, като черни петли, черни бикове и черни овце, но досега са открити малко доказателства за организирано поклонение.
Като цяло, както гърците, така и римляните са гледали на Никс, богинята на нощта, като на нюансирана и страховита богиня. Тя е въплъщавала не само физическия аспект на тъмнината, но и метафоричните ѝ аспекти. Днес, както в древността, Никс ни напомня за трайния баланс между светлината и тъмнината, нощта и деня, който управлява света, в който живеем.
Източник за статията
Известно спомената в „Теогония“ на Хезиод през 8 век пр.н.е., Никта е едно от най-старите божества в гръцката митология. Първичната богиня на нощта, Никт е родила многобройно потомство, което е въплъщавало както негативни, така и неутрални сили, включително сън, сънища, раздори и смърт.
Сред гърците Никта е била почитана заради огромната си сила. Нейното влияние се проявява в епични поеми като „Илиада“ на Омир, където тя се намесва, за да защити сина си Хипнос от Зевс и го плаши, карайки го да се подчини.
Казвали са, че Никс е облечена в черно и често е изобразявана да язди колесница, теглена от коне, обгърната от мрак. Вярвали са, че е красива, но сенчеста фигура и е била свързвана с понятия като баланса между светлината и тъмнината. По-късно римляните приемат Никс под името Нокс, подчертавайки връзката ѝ с физическата тъмнина и съня.
Въпреки че днес съществуват малко древни изображения на Никс, тя е пленила въображението на безброй поети и художници през вековете. Макар че не е била толкова известна, колкото други легендарни богове, както гърците, така и римляните са признавали ролята ѝ в създаването на ранната вселена – и готовността ѝ да направи всичко необходимо, за да защити децата си.
Митологичното родословно дърво на Никс, богинята на нощта
Едно от най-ранните споменавания на богинята Никта се появява в „Теогония“ на гръцкия поет Хезиод. В поемата си, която включва и споменавания на митични фигури като Медуза, Хезиод описва Никта като дъщеря на Хаоса, „празнотата“, съществувала преди създаването на Вселената.
Никс, богинята на нощта, е описана като първично божество, което означава, че е сред най-старите гръцки богове и богини, съществували досега.
Разказите за родословното дърво на Никс варират, що се отнася до нейното потомство. Но като едно от първите божества, Никс очевидно е имала достатъчно време да се размножи. Според Хезиод, Никс е майка на многобройни деца, някои от които са свързани с негативни сили като раздори, кошмари и гибел.
Хезиод обаче споменава също, че някои от децата ѝ са олицетворявали неутрални или положителни качества, включително сънища, светлина, старост и сън.
Гръцката митология твърди, че някои от децата на Никс са родени от „съюз в любов“ между Никс и брат ѝ Ереб. Въпреки това, тя е успяла да създаде някои от децата си сама, без партньор.
В крайна сметка, гръцки поет на име Вакхилид допълва преданията за Никс, като теоретизира, че тя е и майка на Хеката, богинята на магията и заклинанията.
Някои сведения твърдят, че Никс е майка на Уран, богът на небето, а понякога дори майка на Гея, богинята на Земята (въпреки че по-често се е смятало, че Гея е произлязла от Хаоса подобно на Никс).
През вековете родословното дърво на Никс е било променяно няколко пъти, за да включва нови потомци, съпрузи и дори произход. Нейната история се е променяла с времето, но едно нещо е останало същото: Никс е била една могъща богиня.
Най-известните разкази за богинята Никс в гръцката митология
Освен известното споменаване на Никта от Хезиод, „Илиада“ на Омир включва едно от най-известните препратки към Никта и нейната огромна сила.
Според поемата на Омир от 8 век пр.н.е., Никта била толкова могъща, че дори Зевс, Царят на боговете, се страхувал от нея. В „Илиада“ съпругата на Зевс, Хера, моли Хипнос да приспи Зевс. Хипнос отказва, казвайки, че се е опитвал – и не е успял – да приспи Зевс преди. Това кара Зевс да преследва Хипнос и Зевс се отдръпва едва след като Хипнос търси убежище в дома на Никта.
Както си спомня Хипнос: „Стигнах [до Никта] в бягството си и Зевс ме остави, макар че беше ядосан, страхопочитан да направи всичко, което би предизвикало недоволството на Никта.“ Това е особено забележително, тъй като Зевс е бил могъщ бог и рядко се е страхувал от други божества.
Въпреки това, личната история на Никта е обяснена по-подробно в „Теогония“. Според тази поема Никта обитава подземния свят. Домът ѝ е описан като „обвит в тъмни облаци“. Въпреки този мрачен образ, децата ѝ често са изобразявани като живеещи с нея през цялата древност, което допълнително допринася за репутацията ѝ на защитна, майчина фигура.
Междувременно Аполоний Родоски, авторът на „Аргонавтика“, описва леговището на Никс по следния начин: „Рона, която се влива в Еридан, и в протока, където се срещат, бучи бурната вода. Сега тази река, извираща от края на земята, където се намират портите на Нощта.“
През V век пр.н.е. се появяват още описания на външния вид на Никта в писмени сведения. В пиесата на Еврипид „Йон“ драматургът описва Никта като облечена в черно наметало и яздеща колесница, теглена от два коня – детайл, който би бил споменат в много други източници.
Що се отнася до почитането на Никс, има много малко доказателства, които да предполагат, че тя е имала култ, посветен единствено на нея. Въпреки това, тя е била почитана като важна фонова фигура в редица различни древни култове. Освен това, повтарящите се споменавания на Никс в епични поеми и други източници показват, че древните гърци са я почитали и по други начини.
Някои гръцки писатели, като Плутарх и Павзаний, твърдят, че оракулите някога са принадлежали на Никс и че дори е съществувала нейна статуя в храма на Артемида в Ефес, едно от седемте чудеса на древния свят.
Като цяло, гръцките писатели са гледали на Никс, богинята на нощта, като на могъщо същество с важна роля в създаването на ранната вселена. Въпреки че нейният персонаж е бил донякъде мрачен и родословното ѝ дърво е включвало неща като измама, нещастие и обреченост, уважението към Никс е било естествено за древните гърци.
Как римляните са разбирали и са почитали първичната богиня?
Нокс, римският еквивалент на Никс, е била леко променена версия на богинята, която е подчертавала по-тъмните аспекти на нейната природа.
В произведението на римския поет Вергилий от 1 век пр.н.е. „Енеида“, Нокс е описана като живееща в подземния свят. Подобно на гръцките ѝ изображения, римската Нокс често е виждана да язди колесница в небето. Едно интересно допълнение към нейното изображение в римската митология е гирлянда от макове над главата ѝ. В тези изображения тя е тясно свързана и със звездите и Луната.
Римляните са подчертавали връзката ѝ с тъмнината, пишейки, че колесницата ѝ е донесла нощ по Земята и с нея така необходимия сън за всички. Изображения на Нокс са открити върху римски саркофази, подчертавайки по-мрачната ѝ роля в довеждането на хората до вечен сън.
Подобно на гърците, римляните също са размишлявали върху нейното родословно дърво. Според римския писател Хигин, Нокс е потомък на Хаоса и Калиго, олицетворение на мъглата. Със своя брат Ереб, Нокс е родила многобройно потомство. В някои легенди Нокс и Плутон, богът на подземния свят и римският еквивалент на Хадес, също са имали деца заедно.
Римляните изглежда не са празнували или почитали Нокс широко. Има някои римски разкази за хора в различни древни култове, които са жертвали тъмни животни на богинята на нощта, като черни петли, черни бикове и черни овце, но досега са открити малко доказателства за организирано поклонение.
Като цяло, както гърците, така и римляните са гледали на Никс, богинята на нощта, като на нюансирана и страховита богиня. Тя е въплъщавала не само физическия аспект на тъмнината, но и метафоричните ѝ аспекти. Днес, както в древността, Никс ни напомня за трайния баланс между светлината и тъмнината, нощта и деня, който управлява света, в който живеем.
Инфо за Никс (или Нюкта, Никта) е древногръцка богиня на нощта, персонификация на нощната тъмнина, която се смята за едно от първите същества във Вселената. Тя е дъщеря на Хаоса и майка на много божества, включително Сън (Хипнос) и Смърт (Танатос), и дори Зевс се страхува от нея.
Tags:
Легенди и митове