Френски и египетски изследователи създават „дигитален близнак“ на Александрийския фар в Египет, след като извадиха древните му потопени блокове от Средиземно море.
Общо 22 масивни каменни блока са били открити от подводните руини на древния фар в Александрия, Египет. (Image credit: GEDEON Programmes/CEAlex)
Работници в египетския пристанищен град Александрия са открили 22 масивни каменни блока, използвани преди хиляди години за построяването на известния фар на града, едно от чудесата на древния свят.
Каменните блокове са били извадени от дъното на пристанището в Александрия, на югоизточния бряг на Средиземно море, и сега ще бъдат проучени и сканирани дигитално. Резултатите ще бъдат добавени към дигиталните записи на повече от 100 камъка, открити под вода през последното десетилетие, според изявление на фондация Dassault Systems, един от спонсорите на проекта.
Изследването се ръководи от френската археоложка и архитектка Изабел Хайри и обединява експертизата на историци, археолози, архитекти и инженери, за да създаде виртуален 3D модел на древния фар, който вече е бил силно повреден от земетресения, когато се е срутил през 14 век.
Според изявлението, наскоро откритите камъни включват парчета от огромна врата, тежаща от „70 до 80 тона“. Работниците са открили и части от масивен „пилон“ в египетски стил или церемониална порта, която може да е била паметник.
Древно чудо
Александрийският фар — известен още като Фарос от Александрия, на името на малък остров в устието на пристанището, където се е намирал — е построен около 280 г. пр.н.е. по заповед на египетския цар Птолемей II Филаделф (роден в Македония), главно за да насочва безопасно приближаващите кораби към пристанището.
Градът е основан и кръстен на македонския цар Александър Велики, който завзема Египет от Персийската империя през 332 г. пр.н.е. След това Александрия става египетска столица под управлението на елинистичната (гръцка) династия на фараоните Птолемеи (първият, известен като Птолемей I Сотер, е бил един от най-доверените генерали на Александър) и един от най-богатите градове в древния свят.
Фарът се е срутил по време на земетресения през 14-ти век. Тази рисунка от 1909 г. е базирана на древни описания. (Image credit: Public domain)
Александрийският фар е бил технологично чудо за времето си. Според изявлението, той е бил висок повече от 100 метра, което го прави една от най-високите структури в древния свят, с многоетажна конструкция от квадратна основа, осмоъгълна средна част и цилиндричен връх.
Светлината му се е произвеждала от голям огън, вероятно захранван с дърва или масло, и е образувала концентриран лъч, който е можел да се види на разстояние до 50 километра, според древните писатели. Светлинният лъч изглежда е бил създаден чрез отразяване на огъня на фара от големи, полирани метални повърхности, може би от бронз или мед - въпреки че те не са оцелели и малко се знае за тях.
Александрийският фар е бил едно от древните „чудеса на света“ - обозначение, дадено му от древногръцки писатели. Той е бил „силно прославен“ по времето на Плиний Стари (живял от 23 до 79 г. сл. Хр.) по време на Римската империя, който пише за фара стотици години след построяването му.
Новооткритите каменни блокове включват части от масивна врата, която е водила към структурата на фара. (Image credit: GEDEON Programmes/CEAlex)
Френските изследователи използват данни от каменните блокове, за да създадат виртуална реконструкция на древното чудо. (Image credit: Isabelle Hairy/Centre d'Etudes Alexandrines)
Цифров близнак
Руините на Александрийския фар са открити под водата през 1994 г. от френския археолог Жан-Ив Емперьор, а последната работа на обекта е третият изследователски проект там, извършен от академици от Франция.
Вместо физически да възстановят срутения фар обаче, изследователите правят виртуална реконструкция или „цифров близнак“, базирана на това, което могат да научат от руините и историческите записи.
Новооткритите каменни блокове ще бъдат сканирани дигитално и данните ще бъдат предоставени на доброволци-инженери от фондация Dassault Systems, които ще се опитат да ги позиционират правилно в реконструкцията – „като парчета от гигантски археологически пъзел“, според изявлението.
В допълнение към тестването на теории за неговото изграждане и срутване, виртуалният модел ще „съживи първоначалното величие на фара, позволявайки на посетителите да го изследват, сякаш са на място“.
Източник за статията
Общо 22 масивни каменни блока са били открити от подводните руини на древния фар в Александрия, Египет. (Image credit: GEDEON Programmes/CEAlex)
Работници в египетския пристанищен град Александрия са открили 22 масивни каменни блока, използвани преди хиляди години за построяването на известния фар на града, едно от чудесата на древния свят.
Каменните блокове са били извадени от дъното на пристанището в Александрия, на югоизточния бряг на Средиземно море, и сега ще бъдат проучени и сканирани дигитално. Резултатите ще бъдат добавени към дигиталните записи на повече от 100 камъка, открити под вода през последното десетилетие, според изявление на фондация Dassault Systems, един от спонсорите на проекта.
Изследването се ръководи от френската археоложка и архитектка Изабел Хайри и обединява експертизата на историци, археолози, архитекти и инженери, за да създаде виртуален 3D модел на древния фар, който вече е бил силно повреден от земетресения, когато се е срутил през 14 век.
Според изявлението, наскоро откритите камъни включват парчета от огромна врата, тежаща от „70 до 80 тона“. Работниците са открили и части от масивен „пилон“ в египетски стил или церемониална порта, която може да е била паметник.
Древно чудо
Александрийският фар — известен още като Фарос от Александрия, на името на малък остров в устието на пристанището, където се е намирал — е построен около 280 г. пр.н.е. по заповед на египетския цар Птолемей II Филаделф (роден в Македония), главно за да насочва безопасно приближаващите кораби към пристанището.
Градът е основан и кръстен на македонския цар Александър Велики, който завзема Египет от Персийската империя през 332 г. пр.н.е. След това Александрия става египетска столица под управлението на елинистичната (гръцка) династия на фараоните Птолемеи (първият, известен като Птолемей I Сотер, е бил един от най-доверените генерали на Александър) и един от най-богатите градове в древния свят.
Фарът се е срутил по време на земетресения през 14-ти век. Тази рисунка от 1909 г. е базирана на древни описания. (Image credit: Public domain)
Александрийският фар е бил технологично чудо за времето си. Според изявлението, той е бил висок повече от 100 метра, което го прави една от най-високите структури в древния свят, с многоетажна конструкция от квадратна основа, осмоъгълна средна част и цилиндричен връх.
Светлината му се е произвеждала от голям огън, вероятно захранван с дърва или масло, и е образувала концентриран лъч, който е можел да се види на разстояние до 50 километра, според древните писатели. Светлинният лъч изглежда е бил създаден чрез отразяване на огъня на фара от големи, полирани метални повърхности, може би от бронз или мед - въпреки че те не са оцелели и малко се знае за тях.
Александрийският фар е бил едно от древните „чудеса на света“ - обозначение, дадено му от древногръцки писатели. Той е бил „силно прославен“ по времето на Плиний Стари (живял от 23 до 79 г. сл. Хр.) по време на Римската империя, който пише за фара стотици години след построяването му.
Новооткритите каменни блокове включват части от масивна врата, която е водила към структурата на фара. (Image credit: GEDEON Programmes/CEAlex)
Френските изследователи използват данни от каменните блокове, за да създадат виртуална реконструкция на древното чудо. (Image credit: Isabelle Hairy/Centre d'Etudes Alexandrines)
Цифров близнак
Руините на Александрийския фар са открити под водата през 1994 г. от френския археолог Жан-Ив Емперьор, а последната работа на обекта е третият изследователски проект там, извършен от академици от Франция.
Вместо физически да възстановят срутения фар обаче, изследователите правят виртуална реконструкция или „цифров близнак“, базирана на това, което могат да научат от руините и историческите записи.
Новооткритите каменни блокове ще бъдат сканирани дигитално и данните ще бъдат предоставени на доброволци-инженери от фондация Dassault Systems, които ще се опитат да ги позиционират правилно в реконструкцията – „като парчета от гигантски археологически пъзел“, според изявлението.
В допълнение към тестването на теории за неговото изграждане и срутване, виртуалният модел ще „съживи първоначалното величие на фара, позволявайки на посетителите да го изследват, сякаш са на място“.
Tags:
История и археология