Преди ареста си на 90-годишна възраст през 1928 г., Баба Ануйка продава отрови на нещастни съпруги, живеещи в днешна Сърбия, улеснявайки убийствата на между 50 и 150 мъже.
Баба Ануйка на процеса си през 1929 г., обвинена в отравяне на множество жертви на 90-годишна възраст. Public Domain
В началото на 20-ти век Баба Ануйка изглеждала като мила, невзрачна възрастна жена, живееща на Балканите. Но под нежния ѝ външен вид се криела този на сериен убиец, който използвал познанията си за билки и отрови, за да помогне на отчаяни жени да се отърват от нежелани съпрузи.
Между края на 19-ти и началото на 20-ти век тя е била свързвана с най-малко 50 смъртни случая в днешна Сърбия, въпреки че истинският брой може да е бил чак 150. Това прави Баба Ануйка, която е арестувана на 90-годишна възраст през 1928 г., една от най-старите серийни убийци в света.
Това е историята на Баба Ануйка, „Вещицата от Владимировац“.
Ранният живот на „Вещицата от Владимировац“
Баба Ануйка е родена като Ана Дракшин (или Драксин) около 1837 г. в днешна Румъния. Семейството ѝ е било богато. Баща ѝ е бил преуспяващ скотовъдец и Дракшин се е радвала на привилегиите, които са идвали с неговия статус. Тя е била добре образована, надарена с химия и медицина и е говорила пет езика (което не е било необичайно в региона по онова време).
Когато е била още дете, семейството ѝ се премества във Владимировац, село в днешна Сърбия, което тогава е било в рамките на Австрийската империя. Там Дракшин посещава частно училище в Панчево, където учи заедно с деца от други елитни семейства.
Но животът на Дракшсин се променя завинаги, когато тя се влюбва в австрийски военен офицер. За съжаление, романсът им уж завършва с мъка, когато офицерът я изоставя и я заразява със сифилис. Това предателство уж подхранва нарастващото ѝ недоверие към другите.
В крайна сметка Дракшин се омъжва за много по-възрастен земевладелец, чието фамилно име е Пистов. Заедно те, според сведенията, имат 11 деца, въпреки че само едно оцелява до зряла възраст. След две десетилетия брак Пистов също умира.
От този момент нататък Ана Дракшин започва да се превръща в Баба Ануйка, така наречената „Вещица от Владимировац“.
Как Баба Ануйка започна да убива жертвите си
Баба Ануйка е снимана с полицай около времето на процеса срещу нея през 20-те години на миналия век. Vreme/Archives
След смъртта на съпруга си, Баба Ануйка – „Баба“ означава „баба“ или „стара жена“, а „Ануйка“ е прякор на Ана – построила лаборатория в дома си. Там Баба Ануйка започнала да приготвя отрови. В един скандален случай, Баба Ануйка уж отровила млада младоженка една топла нощ след танц. Когато двамата минали покрай къщата на Баба Ануйка, тя уж им дала „освежаваща напитка“ и те починали няколко дни по-късно.
Но много от нейните отрови не били фатални – те били предназначени да помагат на хората.
Ако например един мъж е бил на път да бъде повикан в армията, Баба Ануйка можела да му даде лека билкова отвара, която да го направи „донякъде некомпетентен, безотговорен“, за да може да избегне службата, разказва пред сръбските медии Шимон Джармати, който е написал книга за Баба Ануйка.
Хората идвали при Баба Ануйка за лекарства за всякакви заболявания, както и за съвети, и тя станала особено популярна сред съпругите на фермерите. Но услугите ѝ не спирали само с лечение; скоро те преминали в криминална територия. Тя започнала да продава така наречените „вълшебни води“ и „любовни отвари“. Във време, когато разводът бил немислим, тези смъртоносни смеси, често смесени с арсен и растителни токсини, били продавани на жени, които искали да избягат от нещастни бракове.
Баба Ануйка била подпомагана от друга жена на име Любина Миланков, която действала като неофициален търговски агент на Бабата. Вечер Любина се събирала на кладенеца с другите жени от селото. Тогава тя подслушвала разговорите и клюките им и когато някой споменавал, че съпругът ѝ пие твърде много или става агресивен, тя небрежно предлагала Баба Ануйка да помогне. Така репутацията на „Вещицата от Владимировац“ се разпространявала бързо и тихо от уста на уста.
Историкът Мирча Маран каза пред Би Би Си: „Хората идвали при нея с желанието някой друг да се разболее, да полудее или да умре, а тя имала „лек“ за всяка категория.“
Баба Ануйка питала клиентите колко „тежък“ е проблемът им – кодиран начин за определяне на телесното тегло на жертвата, за да може да изчисли правилната доза. След това, според Джармати, тя казвала на клиентите си: „След осмия ден няма да имате повече проблеми.“
Всъщност, жертвите ѝ – предимно здрави мъже – обикновено умирали в рамките на една седмица след консумация на отровата. По-късно клиентите твърдяли, че не са имали представа, че отварите са смъртоносни, вярвайки вместо това, че тя има свръхестествени сили.
Процесът срещу един от най-старите серийни убийци в света
Баба Ануйка била призната за виновна, но тя непрекъснато твърдяла, че нейните измислици не са били предназначени да убият никого. O. Janković/Grandma Anujka
В продължение на десетилетия Баба Ануйка избягвала подозрения. Лабораторията ѝ оставала недокосната от властите, а отровите ѝ – неоткрити. Но падението ѝ започнало с чест клиент на име Стана Момиров. След като успешно използвала отварата на Баба Ануйка, за да убие първия си съпруг, Лазар Лудошки, Момиров се завърнала. Този път тя искала да отрови богатия чичо на втория си съпруг.
Когато двамата мъже починали при подобни обстоятелства, полицията се усъмнила. Момиров била арестувана и в крайна сметка се предала под натиск, посочвайки Баба Ануйка като източник на отровата. По това време било 1928 г. и Баба Ануйка вече била на 90 години. Властите арестували нея и няколко нейни съучастници, включително Любина Миланков.
„Сътрудничам с дявола, млади човече“, твърди се, че Баба Ануйка възкликнала при ареста си. „Ако ме затворите, ще ме помните до смъртта си. Не се забърквайте със силите на дявола.“
Полицията не се въздържа и процесът срещу Баба Ануйка започва на 7 юни 1929 г. Стотици любопитни зрители се събират пред Окръжния съд в Панчево, за да гледат процеса ѝ, а съдебномедицинските изследвания на ексхумираните тела на някои от жертвите ѝ потвърждават, че причината за смъртта е отравяне.
Баба Ануйка обаче отказва да признае вина. Тя твърди, че никога не е продавала отрова, а само безвредни билкови лекарства. В един момент по време на процеса, със сълзи на очи, тя казва: „Не съм доволна, напълно съм невинна. Убийте ме, не мога да го понеса повече.“
Въпреки протестите си обаче, Баба Ануйка е призната за виновна от съда и осъдена на 15 години затвор.
След като излежава само осем години, тя е освободена на 98-годишна възраст поради възраст и лошо здравословно състояние. Тя е живяла последните си две години в мир, обратно във Владимировац, където някога тайно е организирала десетки убийства. Според местните църковни регистри на смъртните случаи, тя е починала на 1 септември 1938 г. на 100-годишна възраст.
Днес Баба Ануйка е запомнена като един от най-старите серийни убийци в света - и един от най-продуктивните. Тя е създавала отвари, предназначени да убиват, и е отровила фатално между 50 и 150 души през дългия си живот. Но век след смъртта ѝ може да е трудно да се каже доколко от историята на Баба Ануйка е истина - и доколко се е превърнала в легенда.
Източник за статията
В началото на 20-ти век Баба Ануйка изглеждала като мила, невзрачна възрастна жена, живееща на Балканите. Но под нежния ѝ външен вид се криела този на сериен убиец, който използвал познанията си за билки и отрови, за да помогне на отчаяни жени да се отърват от нежелани съпрузи.
Между края на 19-ти и началото на 20-ти век тя е била свързвана с най-малко 50 смъртни случая в днешна Сърбия, въпреки че истинският брой може да е бил чак 150. Това прави Баба Ануйка, която е арестувана на 90-годишна възраст през 1928 г., една от най-старите серийни убийци в света.
Това е историята на Баба Ануйка, „Вещицата от Владимировац“.
Ранният живот на „Вещицата от Владимировац“
Баба Ануйка е родена като Ана Дракшин (или Драксин) около 1837 г. в днешна Румъния. Семейството ѝ е било богато. Баща ѝ е бил преуспяващ скотовъдец и Дракшин се е радвала на привилегиите, които са идвали с неговия статус. Тя е била добре образована, надарена с химия и медицина и е говорила пет езика (което не е било необичайно в региона по онова време).
Когато е била още дете, семейството ѝ се премества във Владимировац, село в днешна Сърбия, което тогава е било в рамките на Австрийската империя. Там Дракшин посещава частно училище в Панчево, където учи заедно с деца от други елитни семейства.
Но животът на Дракшсин се променя завинаги, когато тя се влюбва в австрийски военен офицер. За съжаление, романсът им уж завършва с мъка, когато офицерът я изоставя и я заразява със сифилис. Това предателство уж подхранва нарастващото ѝ недоверие към другите.
В крайна сметка Дракшин се омъжва за много по-възрастен земевладелец, чието фамилно име е Пистов. Заедно те, според сведенията, имат 11 деца, въпреки че само едно оцелява до зряла възраст. След две десетилетия брак Пистов също умира.
От този момент нататък Ана Дракшин започва да се превръща в Баба Ануйка, така наречената „Вещица от Владимировац“.
Как Баба Ануйка започна да убива жертвите си
След смъртта на съпруга си, Баба Ануйка – „Баба“ означава „баба“ или „стара жена“, а „Ануйка“ е прякор на Ана – построила лаборатория в дома си. Там Баба Ануйка започнала да приготвя отрови. В един скандален случай, Баба Ануйка уж отровила млада младоженка една топла нощ след танц. Когато двамата минали покрай къщата на Баба Ануйка, тя уж им дала „освежаваща напитка“ и те починали няколко дни по-късно.
Но много от нейните отрови не били фатални – те били предназначени да помагат на хората.
Ако например един мъж е бил на път да бъде повикан в армията, Баба Ануйка можела да му даде лека билкова отвара, която да го направи „донякъде некомпетентен, безотговорен“, за да може да избегне службата, разказва пред сръбските медии Шимон Джармати, който е написал книга за Баба Ануйка.
Хората идвали при Баба Ануйка за лекарства за всякакви заболявания, както и за съвети, и тя станала особено популярна сред съпругите на фермерите. Но услугите ѝ не спирали само с лечение; скоро те преминали в криминална територия. Тя започнала да продава така наречените „вълшебни води“ и „любовни отвари“. Във време, когато разводът бил немислим, тези смъртоносни смеси, често смесени с арсен и растителни токсини, били продавани на жени, които искали да избягат от нещастни бракове.
Баба Ануйка била подпомагана от друга жена на име Любина Миланков, която действала като неофициален търговски агент на Бабата. Вечер Любина се събирала на кладенеца с другите жени от селото. Тогава тя подслушвала разговорите и клюките им и когато някой споменавал, че съпругът ѝ пие твърде много или става агресивен, тя небрежно предлагала Баба Ануйка да помогне. Така репутацията на „Вещицата от Владимировац“ се разпространявала бързо и тихо от уста на уста.
Историкът Мирча Маран каза пред Би Би Си: „Хората идвали при нея с желанието някой друг да се разболее, да полудее или да умре, а тя имала „лек“ за всяка категория.“
Баба Ануйка питала клиентите колко „тежък“ е проблемът им – кодиран начин за определяне на телесното тегло на жертвата, за да може да изчисли правилната доза. След това, според Джармати, тя казвала на клиентите си: „След осмия ден няма да имате повече проблеми.“
Всъщност, жертвите ѝ – предимно здрави мъже – обикновено умирали в рамките на една седмица след консумация на отровата. По-късно клиентите твърдяли, че не са имали представа, че отварите са смъртоносни, вярвайки вместо това, че тя има свръхестествени сили.
Процесът срещу един от най-старите серийни убийци в света
В продължение на десетилетия Баба Ануйка избягвала подозрения. Лабораторията ѝ оставала недокосната от властите, а отровите ѝ – неоткрити. Но падението ѝ започнало с чест клиент на име Стана Момиров. След като успешно използвала отварата на Баба Ануйка, за да убие първия си съпруг, Лазар Лудошки, Момиров се завърнала. Този път тя искала да отрови богатия чичо на втория си съпруг.
Когато двамата мъже починали при подобни обстоятелства, полицията се усъмнила. Момиров била арестувана и в крайна сметка се предала под натиск, посочвайки Баба Ануйка като източник на отровата. По това време било 1928 г. и Баба Ануйка вече била на 90 години. Властите арестували нея и няколко нейни съучастници, включително Любина Миланков.
„Сътрудничам с дявола, млади човече“, твърди се, че Баба Ануйка възкликнала при ареста си. „Ако ме затворите, ще ме помните до смъртта си. Не се забърквайте със силите на дявола.“
Полицията не се въздържа и процесът срещу Баба Ануйка започва на 7 юни 1929 г. Стотици любопитни зрители се събират пред Окръжния съд в Панчево, за да гледат процеса ѝ, а съдебномедицинските изследвания на ексхумираните тела на някои от жертвите ѝ потвърждават, че причината за смъртта е отравяне.
Баба Ануйка обаче отказва да признае вина. Тя твърди, че никога не е продавала отрова, а само безвредни билкови лекарства. В един момент по време на процеса, със сълзи на очи, тя казва: „Не съм доволна, напълно съм невинна. Убийте ме, не мога да го понеса повече.“
Въпреки протестите си обаче, Баба Ануйка е призната за виновна от съда и осъдена на 15 години затвор.
След като излежава само осем години, тя е освободена на 98-годишна възраст поради възраст и лошо здравословно състояние. Тя е живяла последните си две години в мир, обратно във Владимировац, където някога тайно е организирала десетки убийства. Според местните църковни регистри на смъртните случаи, тя е починала на 1 септември 1938 г. на 100-годишна възраст.
Днес Баба Ануйка е запомнена като един от най-старите серийни убийци в света - и един от най-продуктивните. Тя е създавала отвари, предназначени да убиват, и е отровила фатално между 50 и 150 души през дългия си живот. Но век след смъртта ѝ може да е трудно да се каже доколко от историята на Баба Ануйка е истина - и доколко се е превърнала в легенда.
Tags:
Интересно