Лазери разкриват повече от 61 000 структури на маите, скрити под джунглата в Северна Гватемала

Проучването разкри, че маите са променили ландшафта си много повече, отколкото изследователите някога са предполагали.

Джунглата в северна Гватемала, където е проведено лидарното проучване. PACUNAM/Estrada-Belli

Чрез използването на LiDAR лазерна технология, изследователи в Гватемала са открили над 61 000 древни структури на маите. Те са дали нова информация за земеделието, начина на живот и ежедневието на народа на маите.

Проучването, публикувано в Science, включва проучване на 2150 квадратни км от територията на маите, ръководено от изследователи от университета Тулейн.

Констатациите конкретно оспориха дългогодишните предположения, че регионът е слабо населен и че малките градове на маите са били откъснати един от друг. Изследователите са изследвали всеки квадратен метър с 15 лазерни импулса, съобщи Washington Post.

Лидарната технология – или откриване и измерване на светлина – разкри тази стряскаща нова информация, защото е способна да проникне през гъстия горски покрив, за да разкрие какво е скрито отдолу по начин, по който изследователите не са могли да направят преди.

Лидарът работи на същите принципи като радара, с изключение на това, че използва лазерни импулси вместо радиовълни. Лазерната светлина не реагира на растителността, но не може да проникне през по-твърди повърхности като камък и затова лазерната светлина ще се отрази обратно, когато влезе в контакт със застроена среда.

Лидарно изображение, изобразяващо новооткрития набор от характеристики. Дългата сграда горе вдясно е част от така наречения комплекс от група Е, който до голяма степен датира отпреди 500 г. пр.н.е. От другата страна на долината от тази сграда се намира акропол, който вероятно е много по-млад. Luke Auld-Thomas/PACUNAM

„Тъй като LiDAR технологията е способна да прониква през гъстите горски покриви и да картографира характеристики на земната повърхност, тя може да се използва за създаване на наземни карти, които ни позволяват да идентифицираме създадени от човека обекти на земята, като стени, пътища или сгради“, каза в изявление Марчело Кануто, директор на Изследователския институт за Средна Америка в Тулейн.

Благодарение на новата технология, изследователите успяха да открият общо 61 480 структури в района, като къщи, големи дворци, церемониални центрове и пирамиди. Това накара изследователите да смятат, че в разцвета на региона през късния класически период (650-800 г. сл. Хр.) населението е достигало между седем и 11 милиона души.

Лидарен анализ, показващ скритите структури. PACUNAM/Estrada-Belli

Лазерите разкриха и над 106 квадратни километра (около 41 квадратни мили) пътища, канали и инфраструктура, които свързваха различните градове в региона с по-селски райони.

„Разглеждани като цяло, терасите и напоителните канали, резервоарите, укрепленията и насипите разкриват удивително количество модификации на земята, извършени от маите върху целия им ландшафт в невъобразим досега мащаб“, казва Франсиско Естрада-Бели, научен асистент в Тулейн.

Идеята, че маите са били по-сложна цивилизация, отколкото се е смятало досега, набира популярност през последните няколко години. Според Science News някои изследователи твърдят, че техниките за земеделие чрез сеч и изгаряне са били популярни по време на класическата епоха на маите и може да са допринесли за техния упадък.

Проучването обаче разкри, че маите са били по-сложни по отношение на земеделието, отколкото се е смятало досега. Лазерите са разкрили 362 квадратни километра (около 140 квадратни мили) тераси и модифициран земеделски терен, плюс 952 квадратни километра (368 квадратни мили) годна за употреба земеделска земя.

Въпреки това революционно откритие, все още има много работа за вършене. Изследователите е трябвало да излязат на място в някои части от изследваната област, за да потвърдят данните от лидара. Лидарът може би все още не е перфектната технология, но досега не само ни е отворил очите за десетки хиляди нови структури, но и е поставил под въпрос начина, по който гледаме на цяла цивилизация.

Източник за статията

Публикуване на коментар

По-нова По-стара

Гласувай за блога

Facebook