В космоса никой не може да ви чуе да крещите - ето защо.
По-голямата част от космосът е почти вакуум, така че няма достатъчно молекули, които да се сблъскват една с друга, за да се улесни разпространението на звука. (Image credit: peepo via Getty Images)
Нашата вселена е изпълнена с плаващи мъглявини, въртящи се планети и черни дупки. Но ако затворим очи и се ослушаме, как биха звучали тези небесни обекти? Бихме ли чули слабо свистене? Или ниско бръмчене?
В действителност, ако отидете в космоса, вероятно няма да чуете много. „Има тази популярна поговорка, че „никой не може да те чуе да крещиш в космоса“ по някаква причина“, каза пред Live Science Кимбърли Арканд, учен по визуализация в рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА. „Природата на космоса е някак си тиха.“
Поне космосът изглежда тих заради начина, по който хората разбират и обработват звука. „Звукът е компресионна вълна“, каза пред Live Science Крис Импей, професор по астрономия в Университета на Аризона. Това означава, че когато звукът пътува през въздуха, всъщност това е енергия, разпространяваща се през среда, където газовите молекули се движат и се удрят една в друга. Тези вибрации се улавят от ушите ни и мозъкът ни след това ги преобразува в звук.
„Ако нямате газ, ако нямате среда, не трябва да имате звук, защото там няма нищо“, обясни Импей. „Нещата не се сблъскват едно с друго и няма начин да се пренесе енергията.“
Космосът е до голяма степен вакуум, което означава, че има много малко молекули. Например, в пространството между галактиките има средно по-малко от един атом на кубичен метър, което прави въздуха в космоса една милиардна част от милиардната част пъти по-малко плътен от въздуха, който дишаме, отбеляза Импей. Това означава, че дори да имаше шумове в други галактики извън Млечния път, ние нямаше да ги чуем, защото звукът не може да премине през вакуума, за да достигне до нашата галактика.
Но това не означава, че космосът е напълно лишен от шум. Има места, като атмосферите на други планети или близо до хоризонта на събитията на черни дупки, където има достатъчно молекули, за да предават вибрации. Тъй като плътността на тези среди е толкова различна от земната атмосфера, тези звуци са недоловими за човешкото ухо.
Например, изследователи са открили, че свръхмасивните черни дупки в клъстера Персей изригват газ. Това създава вълни на налягане - подобни на звукови вълни, обясни Арканд. Като са направили снимки на газовите молекули, разпространяващи се в космоса, изследователите са изчислили количеството налягане, предавано при тези изригвания, за да разберат как биха звучали.
Техният анализ, публикуван през 2003 г. в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, поставя тона в нисък си бемол. „Това е около 57 октави под средно до“, каза Арканд. „Така че е наистина ниско, с много октави по-ниско, отколкото хората биха могли да се надяват да чуят.“
Астрономите също са записвали звуци на Марс, тъй като някои марсоходи са оборудвани с акустични детектори. Тези инструменти могат да уловят звука на вятъра на Червената планета. Но тъй като марсианската атмосфера е толкова тънка, честотата на звука също е много ниска и извън нашия слухов обхват, каза Импей.
Сонификация на пространството
Някои учени наскоро започнаха да преобразуват някои от тези слаби звуци в бучене, което можем да чуем. Тази практика, при която изследователите си представят как би могъл да звучи космосът, като трансформират тези данни, се нарича сонификация. Много учени, които работят в областта на сонификацията, имат музикален опит, каза Арканд, и използват знанията си, за да преосмислят астрономическите данни в нещо, което хората могат да изпитат, като същевременно останат верни на контекста на данните.
„Работейки върху клъстера Персей, ние наистина се опитвахме да останем верни на науката за този си бемол и тази идея за тази супермасивна черна дупка, изригваща в целия този горещ газ“, каза Арканд. В резултат на това тя и нейните колеги получиха супермасивна черна дупка, която звучи като ръмжащо и оригващо се същество.
Сонификацията на данните на НАСА донесе изцяло нова аудитория на космическата наука, каза Арканд, тъй като космосът често е нещо, което изглежда далечно и абстрактно, докато звукът свързва хората с космоса, защото е свързан с емоциите и паметта.
Това е било особено полезно за хора, които са слепи или с нарушено зрение, които сега научават нови неща за космоса чрез сонифицирани данни, според проучване от 2024 г., публикувано в списанието Frontiers of Communication.
И все пак в космоса все още има много звуци, които могат да бъдат открити. Импей отбеляза, че Венера има много плътна атмосфера и затова ветровете ѝ биха могли да звучат много различно от тези на Земята или Марс - въпреки че кацането на инструмент върху парещата планета би било много трудно. НАСА също така непрекъснато пуска още сонификации, преосмисляйки своите рентгенови набори от данни от далечни галактики като бръмчене, мърморене и пукане (което можете да чуете тук).
„Във Вселената се случва тиха симфония“, каза Арканд. „Така че защо да не се опитаме да я декодираме, за да можем да я преведем и да я чуем сами?“
Източник за статията
По-голямата част от космосът е почти вакуум, така че няма достатъчно молекули, които да се сблъскват една с друга, за да се улесни разпространението на звука. (Image credit: peepo via Getty Images)
Нашата вселена е изпълнена с плаващи мъглявини, въртящи се планети и черни дупки. Но ако затворим очи и се ослушаме, как биха звучали тези небесни обекти? Бихме ли чули слабо свистене? Или ниско бръмчене?
В действителност, ако отидете в космоса, вероятно няма да чуете много. „Има тази популярна поговорка, че „никой не може да те чуе да крещиш в космоса“ по някаква причина“, каза пред Live Science Кимбърли Арканд, учен по визуализация в рентгеновата обсерватория Чандра на НАСА. „Природата на космоса е някак си тиха.“
Поне космосът изглежда тих заради начина, по който хората разбират и обработват звука. „Звукът е компресионна вълна“, каза пред Live Science Крис Импей, професор по астрономия в Университета на Аризона. Това означава, че когато звукът пътува през въздуха, всъщност това е енергия, разпространяваща се през среда, където газовите молекули се движат и се удрят една в друга. Тези вибрации се улавят от ушите ни и мозъкът ни след това ги преобразува в звук.
„Ако нямате газ, ако нямате среда, не трябва да имате звук, защото там няма нищо“, обясни Импей. „Нещата не се сблъскват едно с друго и няма начин да се пренесе енергията.“
Космосът е до голяма степен вакуум, което означава, че има много малко молекули. Например, в пространството между галактиките има средно по-малко от един атом на кубичен метър, което прави въздуха в космоса една милиардна част от милиардната част пъти по-малко плътен от въздуха, който дишаме, отбеляза Импей. Това означава, че дори да имаше шумове в други галактики извън Млечния път, ние нямаше да ги чуем, защото звукът не може да премине през вакуума, за да достигне до нашата галактика.
Но това не означава, че космосът е напълно лишен от шум. Има места, като атмосферите на други планети или близо до хоризонта на събитията на черни дупки, където има достатъчно молекули, за да предават вибрации. Тъй като плътността на тези среди е толкова различна от земната атмосфера, тези звуци са недоловими за човешкото ухо.
Например, изследователи са открили, че свръхмасивните черни дупки в клъстера Персей изригват газ. Това създава вълни на налягане - подобни на звукови вълни, обясни Арканд. Като са направили снимки на газовите молекули, разпространяващи се в космоса, изследователите са изчислили количеството налягане, предавано при тези изригвания, за да разберат как биха звучали.
Техният анализ, публикуван през 2003 г. в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, поставя тона в нисък си бемол. „Това е около 57 октави под средно до“, каза Арканд. „Така че е наистина ниско, с много октави по-ниско, отколкото хората биха могли да се надяват да чуят.“
Астрономите също са записвали звуци на Марс, тъй като някои марсоходи са оборудвани с акустични детектори. Тези инструменти могат да уловят звука на вятъра на Червената планета. Но тъй като марсианската атмосфера е толкова тънка, честотата на звука също е много ниска и извън нашия слухов обхват, каза Импей.
Сонификация на пространството
Някои учени наскоро започнаха да преобразуват някои от тези слаби звуци в бучене, което можем да чуем. Тази практика, при която изследователите си представят как би могъл да звучи космосът, като трансформират тези данни, се нарича сонификация. Много учени, които работят в областта на сонификацията, имат музикален опит, каза Арканд, и използват знанията си, за да преосмислят астрономическите данни в нещо, което хората могат да изпитат, като същевременно останат верни на контекста на данните.
„Работейки върху клъстера Персей, ние наистина се опитвахме да останем верни на науката за този си бемол и тази идея за тази супермасивна черна дупка, изригваща в целия този горещ газ“, каза Арканд. В резултат на това тя и нейните колеги получиха супермасивна черна дупка, която звучи като ръмжащо и оригващо се същество.
Сонификацията на данните на НАСА донесе изцяло нова аудитория на космическата наука, каза Арканд, тъй като космосът често е нещо, което изглежда далечно и абстрактно, докато звукът свързва хората с космоса, защото е свързан с емоциите и паметта.
Това е било особено полезно за хора, които са слепи или с нарушено зрение, които сега научават нови неща за космоса чрез сонифицирани данни, според проучване от 2024 г., публикувано в списанието Frontiers of Communication.
И все пак в космоса все още има много звуци, които могат да бъдат открити. Импей отбеляза, че Венера има много плътна атмосфера и затова ветровете ѝ биха могли да звучат много различно от тези на Земята или Марс - въпреки че кацането на инструмент върху парещата планета би било много трудно. НАСА също така непрекъснато пуска още сонификации, преосмисляйки своите рентгенови набори от данни от далечни галактики като бръмчене, мърморене и пукане (което можете да чуете тук).
„Във Вселената се случва тиха симфония“, каза Арканд. „Така че защо да не се опитаме да я декодираме, за да можем да я преведем и да я чуем сами?“
Tags:
космос