Ново изследване показва, че чувството ни за вкус и мирис всъщност е свързано първо чрез езика ни, а не чрез мозъка ни.
Ново проучване показва, че езиците ни могат както да усещат вкус, така и мирис. Pixabay
Нови изследвания показват, че обонянието и вкусът са свързани на повърхността на езика ни, а не само в мозъка ни, което означава, че двете сетива се срещат първо в устата. С други думи, езиците ни могат да „усещат миризма“, както и вкус.
Знаем, че мозъкът ни е ключът към интерпретирането на вкусовете и изследователите вярват, че когато ядем, езикът и носът ни улавят вкуса и миризмата на храната, които се предават и след това се интерпретират в мозъка ни. Но това ново откритие отваря възможността обонянието и вкусът първо да се интерпретират на езика ни.
Идеята за това изследване дойде от 12-годишния син на старши автора на изследването, Мехмет Хакан Озденер, клетъчен биолог в Центъра за химични сетива „Монел“ във Филаделфия, където се проведе изследването. Синът му попита дали змиите удължават езиците си, за да могат да усещат миризма.
Змиите използват езика си, за да насочват обонятелните молекули към специален орган, разположен на небцето им, наречен Якобсонов орган или вомероназален орган. Движението на плъзване на езика, което змиите правят, им позволява да миришат през устата си, като улавят миризми чрез лепкавия си език, въпреки че имат и обикновен нос.
За разлика от змиите, вкусът и обонянието при хората досега се считаха за независими сензорни системи, поне докато не пренесът сензорната информация до мозъка ни.
„Не казвам, че [ако] отворите устата си, усещате миризма“, подчерта Озденер. „Нашето изследване може да помогне да се обясни как молекулите на миризмата модулират вкусовото възприятие. Това може да доведе до разработването на модификатори на вкуса, базиран и на миризма, които могат да помогнат в борбата с излишния прием на сол, захар и мазнини, свързани с хранителни заболявания, като затлъстяване и диабет.“
Змиите миришат с помощта на езика си, който изпраща молекули на миризмата до специален орган на небцето им. Arterra/UIG/Getty Images
Изследователи от Монел провели експеримента, като отгледали човешки вкусови клетки, които били поддържани култивирани и тествани за реакциите им към миризма. Човешките вкусови клетки съдържали важни молекули, които обикновено се срещат в обонятелните клетки, разположени в носните проходи на носа ни. Тези обонятелни клетки са отговорни за откриването на миризми.
Екипът използвал метод, известен като „калциево изобразяване“, за да може да види как култивираните вкусови клетки реагират на миризмата. Удивително е, че когато човешките вкусови клетки били изложени на молекули на миризмата, вкусовите клетки реагирали по начина, по който биха реагирали обонятелните клетки.
Изследването предоставя на учените първата демонстрация на функционални обонятелни рецептори в човешките вкусови клетки. Това предполага, че обонятелните рецептори, които ни помагат да усещаме миризмата, може да играят роля в начина, по който откриваме вкуса, като взаимодействат с вкусовите рецепторни клетки на езика ни.
Това изненадващо заключение е подкрепено от други експерименти на изследователския екип на Монел, които също показват, че една вкусова клетка може да има както вкусови, така и обонятелни рецептори.
„Наличието на обонятелни и вкусови рецептори в една и съща клетка ще ни предостави вълнуващи възможности за изучаване на взаимодействията между обонятелните и вкусовите стимули на езика“, каза Озденер в изявление. Изследването е публикувано в онлайн версията на списанието Chemical Senses преди отпечатването му.
Но тези сензорни експерименти са само началото. След това учените планират да определят дали обонятелните рецептори са разположени върху специфичен тип вкусови клетки.
Например, дали са разположени в клетки, откриващи сладко, или в клетки, откриващи сол. Учените също така планират да проучат допълнително как молекулите на миризмата манипулират реакциите на вкусовите клетки и, може би по-нататък, нашето вкусово възприятие.
Източник за статията
Нови изследвания показват, че обонянието и вкусът са свързани на повърхността на езика ни, а не само в мозъка ни, което означава, че двете сетива се срещат първо в устата. С други думи, езиците ни могат да „усещат миризма“, както и вкус.
Знаем, че мозъкът ни е ключът към интерпретирането на вкусовете и изследователите вярват, че когато ядем, езикът и носът ни улавят вкуса и миризмата на храната, които се предават и след това се интерпретират в мозъка ни. Но това ново откритие отваря възможността обонянието и вкусът първо да се интерпретират на езика ни.
Идеята за това изследване дойде от 12-годишния син на старши автора на изследването, Мехмет Хакан Озденер, клетъчен биолог в Центъра за химични сетива „Монел“ във Филаделфия, където се проведе изследването. Синът му попита дали змиите удължават езиците си, за да могат да усещат миризма.
Змиите използват езика си, за да насочват обонятелните молекули към специален орган, разположен на небцето им, наречен Якобсонов орган или вомероназален орган. Движението на плъзване на езика, което змиите правят, им позволява да миришат през устата си, като улавят миризми чрез лепкавия си език, въпреки че имат и обикновен нос.
За разлика от змиите, вкусът и обонянието при хората досега се считаха за независими сензорни системи, поне докато не пренесът сензорната информация до мозъка ни.
„Не казвам, че [ако] отворите устата си, усещате миризма“, подчерта Озденер. „Нашето изследване може да помогне да се обясни как молекулите на миризмата модулират вкусовото възприятие. Това може да доведе до разработването на модификатори на вкуса, базиран и на миризма, които могат да помогнат в борбата с излишния прием на сол, захар и мазнини, свързани с хранителни заболявания, като затлъстяване и диабет.“
Изследователи от Монел провели експеримента, като отгледали човешки вкусови клетки, които били поддържани култивирани и тествани за реакциите им към миризма. Човешките вкусови клетки съдържали важни молекули, които обикновено се срещат в обонятелните клетки, разположени в носните проходи на носа ни. Тези обонятелни клетки са отговорни за откриването на миризми.
Екипът използвал метод, известен като „калциево изобразяване“, за да може да види как култивираните вкусови клетки реагират на миризмата. Удивително е, че когато човешките вкусови клетки били изложени на молекули на миризмата, вкусовите клетки реагирали по начина, по който биха реагирали обонятелните клетки.
Изследването предоставя на учените първата демонстрация на функционални обонятелни рецептори в човешките вкусови клетки. Това предполага, че обонятелните рецептори, които ни помагат да усещаме миризмата, може да играят роля в начина, по който откриваме вкуса, като взаимодействат с вкусовите рецепторни клетки на езика ни.
Това изненадващо заключение е подкрепено от други експерименти на изследователския екип на Монел, които също показват, че една вкусова клетка може да има както вкусови, така и обонятелни рецептори.
„Наличието на обонятелни и вкусови рецептори в една и съща клетка ще ни предостави вълнуващи възможности за изучаване на взаимодействията между обонятелните и вкусовите стимули на езика“, каза Озденер в изявление. Изследването е публикувано в онлайн версията на списанието Chemical Senses преди отпечатването му.
Но тези сензорни експерименти са само началото. След това учените планират да определят дали обонятелните рецептори са разположени върху специфичен тип вкусови клетки.
Например, дали са разположени в клетки, откриващи сладко, или в клетки, откриващи сол. Учените също така планират да проучат допълнително как молекулите на миризмата манипулират реакциите на вкусовите клетки и, може би по-нататък, нашето вкусово възприятие.
Tags:
Наука